Деканатът

A: Добър ден. Трябва да си извадя студентска карта.
B: Как се казвате, моля?
A. Ян Новак. Аз съм студент от първи курс във Факултета по славянски филологии, специалност полска и чешка филология.
B: Трябва да ми кажете дата и място на раждане, единен граждански номер, местожителство и да ми дадете две снимки.
A: Ето ви личната ми карта, a това са снимките.
B: Благодаря, картата ви ще бъде готова след седмица.

В общежитието

A: Здравей, ти откъде идваш?
B: Пристигам от Варшава. Аз съм поляк.
A: Това е добре. Аз съм словак, така че ще се разбираме.
B: Верно. Словашкият и полският много си приличат.

Преди часа

A: Здрасти! Научи ли си думите?
B: Здрасти! Не съм ги научил много. Точно си ги преговарям. Страх ли те е от изпита?
A: Много. Българската граматика е страшно трудна.
B: На мен ми е по-трудно писането. Трябва пак да си попрегледам.

 

Какво казваме?

Не знам български. Извинете, не разбирам. Знам малко/добре/отлично български. Разбирам, но не мога да годоря/да пиша на български. Говоря български, но не мога да пиша на български. Как се казва на български ... ? Как ще се каже на български ... ? Как се произнася/чете/пише... ? Моля, кажете го по букви.