Таратор
1 краставица се обелва и нарязва на кубчета, добавя се малко сол, олио, лимонов сок, 2-3 счукани ореха и 2-3 скилидки счукан чесън. 1 кофичка кисело мляко се разбива с 1 чаена чаша вода и се разбърква с нарязаната краставица и подправките. Накрая се добавя ситно нарязан копър и траторът е готов.
Шопска салата
1 краставица и 3 средно големи домата се нарязват на едри кубчета. 4 червени чушки се изпичат и се обелват от изгорялата горна люспа, изчистват се от семките и се нарязват на средно големи парченца. Краставицата, доматите и чушките се разбъркват добре, посоляват се с щипка сол и се поръсват с 1 супена лъжица олио. Върху сместа се настъргва бяло сирене. Салатата се сервира украсена със стръкче магданоз или маслинка.
Лош ден
Павел Вежинов "Лош ден".
[...] Като го видяха – и трите приветливо му се усмихнаха. Имаше за какво
– беше млад, щедър и много възпитан – никога не крещеше и не натякваше за
поръчките си.
Емил седна на ъгловата маса, по-далече от витринното стъкло. Най-младата от
трите келнерки стана от мястото си.
- Малък "Плиска"? - запита тя, като се усмихваше.
- Не, тоя път нещо по-леко - каза той.
- Една бира тогава...
- Е, не чак бира, но...
- Добре, ще ви приготвя един лек коктейл - каза келнерката.
Бай Ганьо
Алеко Константинов, откъс от “Бай Ганьо”
Бай Ганьо поглежда нетърпеливо своя огромен сребърен часовник и почва
един твърде интересен и своевременен разговор:
– Аз много съм любопитен да изуча Европа. Ето сега например, да речем, у нас
дойде ли пладне – сядат да обядват. У вас инак е наредено. Вий кога обядвате,
например?
– Ний обядваме в 5 часа обикновено, но днес можем да обядваме и по-рано. Извинете,
ще ви оставя само за една минутка – каза госпожата и излезе из другата врата.
...
– Аз имам чушки в дисагите си – съобщи ненадейно бай Ганьо. Той гореше
от желание да си разтрие една чушчица от дребните в супата, която се показа
съвсем бледна за неговия стомах, но се стесняваше да извади чушки, да не го
помислят за простак, та искаше по-напред да сондира стопаните.
– Да? Имате чушки? – обади се Иречек.
– Как не, нося си аз чушки: нали знаете, “България, майка мила”, не може без
лютичко – казва иронически бай Ганьо и без да чака повече, скача от стола,
спуска се в кабинета, домъква дисагите си, прикляква над тях гърбом към стопаните
и донася на трапезата две чушки.
– Две стигат за петима ни, страшно са люти – заявява той, като изтърсва половината
чушка със семките в чинията си и остатъка любезно предлага на стопаните, –
на, заповядайте, разтрийте си, хе, хе, хе, по български! Не, не, разтрийте,
слушайте мене и ще видите какво нещо е. Е, вий знайте: насила хубост не става.
Чакайте аз да си разтрия, че да ви покажа какво се вика супа.
...
– Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хляб ядете – учудва
се Бай Ганьо. На българията дай хляб; ние много хляб ядем; да не се хваля,
ама с таквази чорба, пардон, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа.
Бас не държаха, но и без това бай Ганьо унищожи доста хлебец.
– Туй винце отде го вземате – любопитства бай Ганьо, не че го интересува отговора,
а така, да намери предлог за още една чашка.
– Купуваме го – отговаря стопанинът, – добро ли е?
– А-а! Чиста стока! Купувате го, а? Я подайте шишето насам. Каквото се е запалил
стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще
зацвърчи отвътре. Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една
окица – тука ли си!… А, оригнах се, прощавайте; туй малко просташко пада,
ама, пардон, човещина, не може да го задържиш!…
