Антоан дьо Сент Екзюпери

Разговор с лисицата

Антоан дьо Сент Екзюпери: Малкият принц.

Тъкмо тогава се появи лисицата.
– Добър ден – каза лисицата.
– Добър ден – отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
– Аз съм тук, под ябълковото дърво!
– Коя си ти? – каза малкият принц. – Ти си много хубава...
– Аз съм лисица – рече лисицата.

 

Ран Босилек

Дядо и ряпа

Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две съце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва – тя се не поклаща.
Дядо баба вика.
Тича баба Мика, тича, дядо хваща. Двамата напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Баба внучка вика.
Малката Иглика припва, баба хваща. Трима се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Внучка Шарка вика.
Шарко за Иглика се юнашки хваща. Четирма напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Шарко Маца вика.
Маца от зимника тича и се хваща. Петима напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Най-после Писана виква и Гризана.
Гризана се хваща, здравата подхваща. Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, в къщи я замъкват.
И там всички с нея сладко се гостили, три дни яли, пили и се веселили.

 

“Семеен” анекдот

На перона се сбогуват той и тя. Накрая момичето, обляно в сълзи, се качва във вагона. В купето пътниците, развълнувани от романтичната сцена, я питат:
– За дълго ли се разделяте с мъжа си?
– Ами! Сега се връщам при него.